Пренасянето на пианото

  • 0

Пренасянето на пианото

Пренасяхме наскоро едно пиано, не беше от най-големите, от тези руските примерно, беше лесна задача, на фона на много други, които сме имали. Собственикът му или по-точно музиканта беше точно като от клишето за музикант – гении. Имаше занамерен външен вид и облекло, брадясал, със смотани дрехи, все едно няма огледала и не знае за какво се ползват. Притеснителен един такъв, макар видимо да беше доволен, че бяхме културни хора хамалите, а не вероятно онова, което той очакваше да сме. Даже си залафихме, естествено този човек футбол не знаеше какво е, преувеличено казано, но ме разбрахте. В хора на разговора с колегите-хамали го „хванахме“ в незнаенето на най-популярни неща, сякаш този човек не гледаше телевизия, а вероятно не слушаше и новини по радиото. Живееше си в някакъв свой собствен свят или може би в някакъв ниско населен свят на музикантите и композиторите пред вековете. „Добре ви е на вас хамалите, добре ви е“ разправяше. Чак да го съжали човек като ги говореше такива. Изглеждаше един такъв тъжен или по-скоро замислен. 
Аз съм хамалин от 6 години, не съм студент вече, ще ме хванете. Ама то никъде не пише, че всички хамали са студенти, такива са тея, която са на повикване, а не тези на постоянен трудов договор. Но се отплеснах малко! Имах предвид, че много време вече съм в хамалския бизнес, демек и много пиана съм пренасял, пианото е едно от нещата, които хората местят, викайки фирма за хамали. Та много пиана съм преместил от апартамент в апартамент като хамалин, едно-две даже сме изхвърлили, но до сега такъв пианист, вярвайте ми, не бях виждал. Не съм някакъв голям писател, майстор на словото и перото, както се казва, та не мога да ви го опиша подобаващо, а ми се иска. Странен беше тоя човек, странен, много интересен с тая му отнесеност. Както знаете има хора, които не срещаш по улицата, не ги дават по телевизията и не можеш да ги чуеш по радиото. Има разни инвалиди такива, това е едната страна, подтискащата на въпроса. Инвалидите и всякакви такива страдащи хора, които не излизат от домовете си, разни психично болни, които се страхуват да излизат на вън… Да, има такива и то не малко, не малко. От друга страна седят гении като нашия пианист, тях може и да ги срещнеш на улицата, да се разминете, а може и да не ги срещнеш. Но е това е интересното да се заговориш с такъв. Тоя човек се отнасяше с пианото си като с любима жена, първороден син на годинка и като току що купен последен модел мерцедес. Вярвайте ми, всичко това беше хем интересно, хем комично, но предимно интересно. Той говореше едни такива, как музиката била жива, тя не била просто звуци, те били само клетките на музиката. Музиката обаче, веднъж сътворена, тя била живо същество, което живеело свой живот. Музиката карала хората да я изпълняват, музиката им говорила, в нея имало послание, мисли, идеи, цветове. Е това последното го бях чувал някъде, но за пръв път говорех с такъв човек – който може да вижда звуците и тоновете в цветове. Това си е истина, има такива хора, чел съм аз по въпроса. Не мога да се сетя термина, че и вие да прочетете или питате Гугъл. Ама важното е, че тоя човек отнесен, който никога не беше работил, живееше от където и да го погледнеш живот на свобода и неангажираност, просто си беше свирил по разни концерти… тоя каза, че ни било добре на нас хамалите. Първоначално така ни се стори, че е депресиран и според него на всички им е добре, само не на него.
Ама после друго си помислихме. Но сега другото няма да го пиша, че трябва да отиваме до един адрес за безплатен оглед с колегите, все пак сме точни хамали, не закъсняваме. Аз пиша бързо и може да ви доразкажа, но хайде, друг път. Че и без друго я някой го прочете, я не, това е положението. Ама си пиша аз, че като ми е скучно така се разтоварвам, обичам да пиаш по блоговете. Пък и са ме упълномощили за това шефовете.
А вие ако се нуждаете от добра фирма за хамалски услуги, от добри хамали, ние сме!


Leave a Reply