Какво обсъждахме, докато пренасяхме 800 кг. каса

Преди няколко дни с колегите хамали премествахме 800 килограмова каса. Бяхме точно 8 човека, нито повече, нито по-малко.Касата беше не толкова голяма, така че я бяхме наобиколили отвсякъде. Спомням си какво си говорихме с единия колега. Как при такова пренасяне някой от нас спокойно може да остане инвалид за цял живот. Естествено, ние сме пренасяли толкова много неща, че вече е почти изключено подобно нещо да стане в нашата фирма.Имаме си система, отговорници и подобни.
Стана въпрос обаче как един от хамалите имал приятел инвалид. Човека станал такъв на неговите години, на 23. Сега е на 35 и това прави 12 години затвор, домашен арест. Той излизал само, когато ходи до болници и в редки други случай. По цял ден си седял вкъщи, ден след ден, година след година и така 12 години.
Обясняваше как е станал малко странен, чудел се дали и преди това е бил такъв или е станал в последствие.
Повечето хора не мислят за такива случай, много само от това да си представят какво им е на такива хора и вече бягат от темата, бягат от мисълта. Ние сме корави хора, не жени, та доста си поговорихме по въпроса.
Сега няма да се впускам в това какво се правило за инвалидите, какво трябвало да се прави, как трябвало да им се осигури възможности за придвижване като в белите държави на запад и т.н. Истината е много категорична – на тея хора не може да им се помогне, това е горчивата истина. Те са инвалиди, не от вчера, не и до утре. Много от тях ще бъдат инвалиди до края на живота им, ще седят на инвалидните колички, ще стоят затворници в къщи.
Ние хамалите сме си добре, здрави, силни, издръжливи. Те обаче са в затруднена ситуация, в тежка ситуация. Много тежка. Да не излизаш от вкъщи, да не можеш да ходиш, а много от тях имат и съпътстващи проблеми, които сега не ми се и споменават.
Един от хамалите обаче каза нещо, което ми привлече вниманието. Някой от тези хора били по-щастливи от нас, от тея, дето нямаме такива явни увреждания. Не били ограничени, но имали смисъл в живота, приемали го като изпитание. Живеели заради надеждата в смисъла на всичко, което се е случило. Четели книги, гледали телевизия, обаждали се по няколко пъти на ден в радио предавания, били активни в интернет и общували, водели социален живот. Някой се влюбвали.
Той каза, че има хора, той също бил такъв някога, които са по – нещастни и по-смазани от живота от тези хора. Това на пръв поглед е странно, но не чак толкова.
Нашият вътрешен свят определя щастието ни, защото емоциите и чувствата ни влияят повече, от колкото тялото. Освен ако физическата ни болка не е постоянна, разбира се, тогава няма как дълго да запазиш сила на духа, рано или късно тя ще те победи.
Такива неща си приказвахме с хамалите, докато пренасяхме касата, тежаща почти тон, която при определени условия и случайности, можеше да ни прати в света и състоянието на тези хора, за които сега разказвах.