Колегите хамали тези дни си говорят за отказването от тютюнопушенето. Един известен писател се е избъзикал някога, че най-лесното нещо на света било да се откажат цигарите и той лично го е правил стотици пъти. На нашите хамали им е точно толкова „лесно“ и те вероятно ще достигнат скоро постижение от хиляда успешни опити за отказване на цигарите. Отказвания траещи един час, три часа, а в най-върховите постижения – няколко дни.

Чавдар примерно разправя, че имал физическо пристрастяване. Когато не пушил започвал да ожаднява и огладнява, но след като ял и пиел вода, си давал сметка, че всъщност това е друг глад, а именно за никотин. Има си разни лекарства, лепенки за тази нужда, но те не помагали за махането на навика. Като си пушил години сутрин цигарка, след ядене и т.н., вече ти е като инстинкт да посегнеш, казва друг колега хамалин. За навика да се пуши някой пробвали със семки, ядене на солети, бонбони и какво ли не. Продаваните лекарства нямали добър ефект за хамалите ни. Предизвиквали някакво неприятно усещане и вкус при пушене, явно от взаимодействието между лекарството и дима или никотина, знам ли и аз. В крайна сметка явно идеята на това лекарство било да се развие отврaщение към пушенето. Все пак не давало добър ефект, щото на хамалите им писвало да им горчи и го спирали. Щото сутрин да ти става гнусно, на кафе с мацки да ти е гнусно в устата и т.н. някак не вървяло.

Лепенки още никой не е пробвал от колегите, Чавдар все ще си купува и все не си купува. Шегуват го, че и в офиса има достатъчно лепенки, ще му лепнат, където и да поиска. Кеф ти тиксо, кеф ти анкерпласт. С каниколит ако му я лепнали, щяло да е най-ефективно и т.н.

За психическият навик от пушенето хората се били подлагали на хипноза при психотерапевт, казва един от хамалите. Та после цял ден му въртяха ключове като махало пред лицето и беше голям смях. То повечето колеги хамали не вярват на онова предаване по би ти ви и смятат, че е постановка. То и аз не вярвам, прекалено е някак, правят ни на ептем балъци.

Чавдар бил пропушил в десети клас, но това съвсем не е рекорд. Други колеги пушели от шести, то и на мен са ми искали разни келеши цигара не веднъж, нямащи и четвърти клас видимо. Аз също пушех някога, но отдавна съм ги спрял.

Обяснявам им нещо важно на хамалите по тоя повод. Всички разправят, че е въпрос на воля, някой остроумничат, че не воля, а мазохизъм трябвало, инат и т.н. Там е работата според мене, че ината, усилията на волята и тем подобни няма да помогнат, докато си мислят, че е много трудно да се откаже цигарите и не си вярват, че ще успеят. Не си ли вярват, втълпяват ли си, че няма да успеят – няма да успеят. Необходима е увереност, че ще се справиш, това естествено важи не само за отказването от цигарите, а за всичко, с което се захванеш. Освен увереност, че си способен, казвам им аз, трябва много сериозно и добре обмислено решение, избор. Не си ли се самоубедил, че наистина, ама наистина искаш да откажеш цигарите, че е много глупаво да пушиш, че се чувстваш много по-зле и тем подобни, пак не виждам как ще ги спреш тея гадости. Всъщност ако наистина искаш да ги спреш и вътрешно осъзнаеш колко глупаво и гадно е да пушиш, ако вярваш че можеш да ги спреш, то е почти сигурно че ще ги спреш някак от само себе си дори, без усилия, без самоизтезаване.