Пренасянето на пианото

Пренасяхме наскоро едно пиано, не беше от най-големите, от тези руските примерно, беше лесна задача, на фона на много други, които сме имали. Собственикът му или по-точно музиканта беше точно като от клишето за музикант – гении. Имаше занамерен външен вид и облекло, брадясал, със смотани дрехи, все едно няма огледала и не знае за какво се ползват. Притеснителен един такъв, макар видимо да беше доволен, че бяхме културни хора хамалите, а не вероятно онова, което той очакваше да сме. Даже си залафихме, естествено този човек футбол не знаеше какво е, преувеличено казано, но ме разбрахте. В хора на разговора с колегите-хамали го „хванахме“ в незнаенето на най-популярни неща, сякаш този човек не гледаше телевизия, а вероятно не слушаше и новини по радиото. Живееше си в някакъв свой собствен свят или може би в някакъв ниско населен свят на музикантите и композиторите пред вековете. „Добре ви е на вас хамалите, добре ви е“ разправяше. Чак да го съжали човек като ги говореше такива. Изглеждаше един такъв тъжен или по-скоро замислен.